|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Стояне ле, мамин сино,
дорде беше още малък,
мама ти брала кахъра,
кахъра и ядовете.
Сега, Стояне, порасна,
кой ще ти бере кахъра,
кахъра и ядовете?
Стоян мами отговаря:
- Мълчи, мамо, недей плака,
аз си найдях приликата,
приликата, отликата,
дето слънце рано грее,
месечинка зора дава,
там седяхме, хортувахме,
дорде слънце зайдум зайде,
месечинка зора даде,
окол зора бял трендафил;
пътеки са обраснали,
менците й гъбясали,
кобиличка лист пуснала.
Взела й мома да тъгува,
да тъгува и да плаче:
- Как жда лъжа стара майка,
стара майка, по-стар баща?
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна; на кишкек
- засевки, правят меденик (Върбански, № 187 - "Стоян пораснал"; =Кауфман-НПБУМ
1, № 501 - "Кой ще му бере ядовете"); сверен с Върбански, № 187.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|