* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Раде, Раде, мори, бело Раде!
От ка сме се, Раде, заискале,
ич не се сме видовале.
Салде снощи на чешмата,
на чешмата, беговата.
Малко сме си постояле,
много сме си продумали.
Слънце беше икиндия,
дорде слънце зайде, пойде,
месечина зрак зададе,
зрак зададе кье огрее,
кье огрее, и огрея.
Раде плаче жално-милно:
- Как кье кажа, лудо, на майка ми,
как кье кажа, как кье лъжа?
- Кье ти кажа, Раде, как кье кажеш,
как да кажеш, как да лъжеш:
"Поминах си, мале, през гората,
през гората, минделова.
Та ми скина ален гердан,
цял ден - още има,
утре кье ида пак да сбирам!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015