* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Рано рани малка й мома,
Калино льо, Калинчице,
че си грабна белите котли,
белите котли, белия дюлбент,
че си тръгна назлън-назлън,
назлън-назлън по пътечка,
че отиде на кладенци.
Там намери, там завари,
там завари първо си любе.
Хортували малко й много,
малко й много два дни, три дни.
Слънцето зайде, зайде и пойде,
месечинка рог подаде,
кладенчето гъбясало,
пътечка зараснала,
тогаз мома на ум дойде:
- Лю, лю, лю, първо любе,
как ще да лъжа моята майка,
моята майка, по-стар баща?
Отговаря първо й любе:
- Лю, лю, лю, първо любе,
излъжи ги: "Цар кондиса,
цар кондиса татък долу,
татък долу на кладенче,
отвзеха ми бели котли,
напоиха царюм кони,
отвзеха ми белия дюлген -
царюм коня чулясаха!"
И наздраве тебе, моме,
тебе пеем, Бога славим,
да ни дариш добра дара,
добра дара - вито венче!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015