* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Разсърди се добър юнак
на майчица, на бащица,
дет не го годят, дет не го женят.
Че си грабна враня коня,
че отиде татък долу,
татък долу при овцете,
че улови шарото агне,
помилва го, потупа го,
пак не му са й разминало,
дет не го годят, не го женят.
Че отиде татък долу,
татък долу, по-надолу,
по-надолу при чешмата.
Там си намери, там си завари,
там си завари първото либе.
Хортували мало-много,
мало-много и повечко.
Месечинка рог подаде,
кобиличка лист пуснала,
пътечка зараснала,
кладенчето гъбясало.
Че улови малка мома,
улови я, помилва я.
Тогаз му са й разминало
дет не го годят, дет не го женят.
И наздраве тебе, момко,
тебе пеем, Бога хвалим,
да ни дариш добра дара,
добра дара - кръст дукато.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015