* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Никол Тодорке думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
откак се, любе, залюбихме,
та се нийде не найдохме,
дори снощи на кладенци.
Малко сме, много постояли,
постояли и похортували,
дорде слънцето да зайде,
зайдим зайде, дойдем дойде -
месечинка рог подаде,
рог подаде да изгрява,
кобиличка филиз спуснала,
бакъри - червен трендафил.
Тодорка дума Никола:
- Пусни ме, любе Никола,
че га си ида у нази,
мойта е майка-мащеха,
че га ма мама пита:
"Дъще Тодоро, Тодорке,
ти къде, дъще, замръкна,
замръкна, дъще, осъмна?",
каква лъжа да я лъжа?
- Любе Тодоро, Тодорке,
вярна га лъжа излъжи:
"Царя е дошъл, мале ле,
та при кладенци кондисал,
че ми бакъри отвзеха,
царем конете поиха,
че ми кобиличка отвзеха,
царюм я палат сторили!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015