* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Никола Тодоро думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
откато се залюбихме,
та се нийде не найдахме,
не найдахме, не срещнахме.
Дори снощи на кладенци
малко сме, много постояли,
постояли, похортували,
дорде слънцето да зайде,
зайдьом зайде, дойдьом дойде,
месечинка рог подаде, (2)
рог подаде да изгрява! (2)
Тодорка дума Никола:
- Пусни ме, любе Никола,
мойта я майка мащеха,
я га си ида у нази,
каква лъжа да га лъжа?
Никола Тодоро думаше:
- Вярна га лъжа излъжи:
"Царя я дошъл, мале ле,
и на кладенци кондиса,
мене бакъри отвзеха,
царьом конето поиха!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015