|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Стоянчице, буренчице,
откак сме са залюбили,
тъй не сме са заварвали,
като сношка на кладенче,
на кладенче, на изворче.
Слънце беше на икиндия,
трепна слънце, та заседна,
месечинка зора даде.
Котлите ти тунясаха,
тунясаха, мухлясаха,
кобиличка лист пуснала,
дрянов кривак дренки роди.
- Лю, льох, либе, лю, льох, джанъм,
ко ще казвам на майка си?
- Кажи, любе, излъжи я -
цар кондисал в чаирете,
в чаирете, в терените,
проводил си ергените,
да му поят атовете,
разкаляли калдъръми,
размътили кладенчето
с ситно семе босилково...
Костен, Карнобатско; лазарска - по пътя (СбНУ 59/1994, № 99 -
"Стоянчице, буренчице").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|