|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Рано рани малка мома, Коладе ле,
назлъм, назлъм, по калдъръм, Коладе ле,
умила се, оплела се,
че грабнала кобиличка,
кобиличка с бели менци,
че отиде за вода студна
на кладенче, на изворче.
Там намери, там завари
лудо-младо, първо любе.
Те седнали до кладенче,
седнали са да хортуват -
хортували малко-много,
дор месеца зора даде.
Кладенчето жабясало,
кобиличка лист пуснала,
бели менци цъф цъфнали.
Поведе я лудо-младо,
заведи я във дома си,
отдалеком се провикна:
- На ти, мамо, отмяната,
на тебе ще й снахицата,
на меня ще й женицата!
Кортен, Новозагорско; коледна - пее се из пътя (Джиджев 2014,
№ 8).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|