* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Рано рани Калина мома,
Калино льо, Калинчице,
за водица, за студена,
че си отвзе белите котли
и си отвзе кривата лева,
кривата лева кобиличка,
и си тръгна из уличка,
из уличка, из пътечка,
че отиде тук отдолу,
тук отдолу на изворче,
на изворче, на кладенче.
Там завари, там намери
нейното първо любе,
първо любе вакъл овчар.
Любили се, лъгали се
мало, много, три години -
кобиличка лист подала,
бакърчета гъбясали.
Отговаря Калина мома:
- Пусни мене, първо любе,
ко ще лъжа стара майка,
стара майка, стари тейно?
Отговаря вакъл овчар:
- Лъжи, лъжи, излъжи ги,
че там заварих, там намерих
цар Костадин с войската си,
че ми отвзеха белите котли,
белите котли, белия дюлбен,
да си поят хранена коня
и ми отвзеха белия дюлбен,
разкроиха го бели чадъри,
че си прикриха силна войска.
Тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти туй наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015