* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Варей, Стане, тенко Стане!
Рано рани тенко Стане,
рано рани студна вода,
у гората на чешмата.
Тамо ойде тенко Стане,
та си найде лудо-младо,
лудо-младо аджамия.
Дор стояха, дор думаха,
коня нозе заболеха,
а юнака половини;
стомни трава урасная,
водата им каймак хвана.
Слънце беше на захода,
а месецо на изгрева;
слънце стана на изгрева,
а месецо на захода.
Я майкя ву говореше:
- Варей, Стане, тенко Стане,
кой уваля бела сая,
кой боздиса бело лице,
кой озоба църни очи?
Тенко Стане говореше:
- Море, мале, мила мале,
ка си ойдох на чешмата,
там си найдох клети турци,
клети турци совиянци.
Дадоха ми кон да шетам,
та увалях бела сая;
дадоха ми, мори, мамо,
чибук, бре, да им запалим,
та боздисах бело лице,
бело лице, църни очи.
- Варей, Стане, тенко Стане,
лъжи, кого че да лъжеш -
майкя, Стане, се не лъже,
майкя, Стане, е мамила,
мамила, море, лъгала,
дор до девет гавазина!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015