|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Раде, Раде, мъри, бял трендафил,
отка сме се огодили,
не сме се ний видели!
Дори снощи на чешмата,
малко сме си постояли,
много сме си продумали,
месечина ни се, Раде, рай зададе,
рай зададе, да огрее
Не е било месечина,
най е било ясно слънце -
и огряло, и залязло,
ние сме си още тука!
- Как ще майка, лудо, кажа?
- Излъжи я, Раде, измоли я -
издойдоха, мале, пусти коне,
сбутаха се, сритаха се,
изсипаха дребен бисер,
наведох се да събирам.
Кога се изправих -
месечина рай зададе,
рай зададе да огрее.
Не е било месечина,
най е било ясно слънце -
и огряло, и залязло!...
Горно Броди, Серско - Гърция; хороводна (Спиров, Лефтер. Български
народни песни и обичаи от село Горно Броди, Сярско. Благоевград, 2004, с. 44).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|