* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Калино ле, Калинчице,
откак сме се главили,
та не сме се видели,
дори снощи на кладенци,
на кладенци, на студници,
малко си сме поседяли,
много думи продумали.
Слънце ойде, зайде,
Месечина рог зададе.
Навърви се Калинчица,
а той й вели отговаря:
- Калино ле, Калинчице,
повърни се да ти кажа,
да ти кажа как да лъжеш,
как да лъжеш стара майка:
"Ой ле, мамо, мила мамо,
издойдоха царювите,
царювите пусти коне,
замътиха кладенците,
та ги чаках да се бистрят,
да се бистрят - не се бистрят!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015