* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Мори, Дано мала, ле, Дано,
отка сме се армасали, де,
отка сме се, мала, ле, Дано,
отка сме се армасали, де,
нийде сме се, (2) бре, видели, де,
ни на вода, ни на река,
само едноч, на бунаро,
ти со стомна, аз сос коня.
Не стояме малой много -
от ручоко до пладнина,
от пладнина до зай слънце.
Слънце зайде, мрак попадна,
мала Дана говореше:
- Море, лудо, лудо-младо,
как кье с' идам азе дома,
от майкини ми страхове,
от тейкови ми плахове?
- Мори, Дано, не си мала,
не си мала, аджамия,
аз ли тебе да те уча!
Дъл не знаеш да излъжеш:
"Варай, мале, мила мале,
ме пресупна тенка пръчка,
да ме удри в бело гърло,
ми соскина гердането,
дур ги берам, дур ги нижам,
слънце зайде, мрак попадна!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015