* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Слънцето трепна да зайде,
хорото още играе.
Марийка хоро остави,
право във дома отиде,
взела е бели бакъри.
Покрай хорото минава
и си на Иванчо смахва:
- Бре, хайде, Ванчо, със мене,
за студна вода да идем!
Иванчо тръгна след нея.
Вървяли, що са вървяли,
до чешми бели допряли.
Марийка бакъри налива,
Ванчо бакъри разлива.
Марийка Ванчо думаше:
- Любе Иване, Иванчо,
не ми бакъри разливай -
мойта е майка мащеха,
тя ще ми махна намери,
кога си ида у дома:
"Къде си била, Марийке,
къде си с момци ходила?"
Ванчо Марийка думаше:
- Любе Марийке, Марийке,
хитра я лъжа излъжи:
"Темна е мъгла паднала,
не можах чешми да найда,
затуй си толкоз закъснях."
Марийка Ванчо думаше:
- Любе Иване, Иванчо,
майка са, любе, не лъже!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015