* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Од ка сме се, Янче, заискали,
ич не сме се видували.
Видяхме се снощи вечер,
снощи вечер на лъката,
на лъката под върбата.
Месечина рог зададе,
рог зададе и си зайде,
ние с тебе ошче тука.
Малко сме си постояли,
много сме си издумали.
А Яна му говореше:
- Ой ле, Стоян, първо либе,
я ми кажи как да лъжам,
как да лъжа стара майка.
Стоян Яна хитро учи:
- Ой ле, Яно, първен мерак,
ой ле, Яно, първо либе,
лесно, мари, кье излъжеш -
кираджии, кажи, поминаха,
кираджии Разложане,
кладенците размътиха,
кладенците с бистра вода.
А майка й говореше:
- Ой ле, Яно, мила керко,
лъжи, Яно, кой да лъжеш!
И майка е мома била,
и майка е врагувала,
познава те по китката,
китката е повехнала,
бело лице целувано,
ред петелки разкопчани,
коланче ти разкопчано,
фустанче ти югмечени,
герданче ти разнижено,
руса коса размърсена,
бели дойки постискани.
А Яна й говореше:
- Ой ле, майко, невернице,
земя се е силно тресла,
креветче ми прискърцало,
та ми лице повейнало,
а ти викаш целувано,
ред петелки раскопчани,
бели дойки югмечени,
а ти викаш постискани,
коланче ми раскопчано,
герданче ми разнижано.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015