* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Торнала е Марушчица
през ливаде, през зелено,
по чорапки, по терлички,
със две бели харкомички
за студена бистра вода,
на студенине врисьове.
Де е виде лудо-младо,
та заследи Марушчица
и Марушки тихо дума:
- Стойни, чекни, Марушчице,
да поседим, да погълчим,
ситни-дребни разговори -
хем за тебе, хем за мене!
Поседеха, погълчеха,
млочко си се забавиха,
слънцено е превалило,
месечинка е изгрела.
Марушка се жално моли:
- Пусни си ме, лудо-младо,
ще ме кара стара майка!
Пусна си я лудо-младо
да отиде у стара майка.
Юнак си е хитро учил,
как да лъже стара майка.
- Ага майка те попита:
"Що, Марушке, се забави
от студена, бистра вода?"
Речи си хи, Марушчице:
"Мале, мале, стару мале,
бел се Дунав бе възмътил,
та го чеках да се таи,
да се таи, да се бистри,
да наточа бистра вода.
Вчера, майчо, бе минало
беглицконо сиво стадо,
та го беше възмътило."
- Лъжи, кучко, кого лъжеш,
немой лъга стара майка,
стара майка млочко знае,
млочко знае и разбира -
коса ти е омокната,
снага ти е отрошена,
лице ти е облюбено,
облюбено, обхапано!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015