* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Рано рани малка мома,
рано рани преди зори,
преди зори в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
че си изви вито венче,
вито венче босилково,
че си грабна бели котли,
крива лява кобиличка,
че улови из пътичка,
из пътичка, из уличка,
че отиде на кладенче,
на кладенче, на изворче.
Там завари първо любе,
той й отне бели котли,
крива лява кобиличка.
Малко-много постоели,
постоели, хортували -
месечинка зара даде,
пътички им зараснали,
котлите й гъбясали,
кобиличка лист пуснала.
Окайва се малка мома:
- Лилю, лилю, първо либе,
как ще ида у дома си!
Отговаря първо либе:
- Речи, кажи, излъжи ги:
"Цар кондиса във ливади,
хората му по кладенци;
отнеха ми бели котли -
царям коня напоиха;
и ми взеха ален чембер -
царям коня чульосаха;
и ми взеха вито венче -
царям коня украсиха;
и ми взеха вити гривни -
царям коня подковаха!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015