* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Рано рани малка мома,
рано рани напред зори,
напред зори в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
че си извила вито венче,
вито венче босилково.
Че си грабна бели котли,
крива лява кобиличка,
че улови из пътичка,
из пътичка, из уличка,
че отиде на кладенче,
на кладенче, на изворче.
Там завари първо любе,
то й отне бели котли,
крива лява кобиличка.
Малко-много постояли -
месечинка зора даде,
пътичка й зараснала,
котлите й гъбясали,
кобиличка лист пуснала.
Окайва се малка мома:
- Лилю, лилю, първо либе,
как ще ида у дома си,
как ще река на майка си,
на майка си, на тейка си!
Отговаря първо либе:
- Речи, кажи, излъжи ги:
"Цар кондиса във ливади,
хората му по кладенци;
отнеха ми бели котли -
царям кони напоиха;
и ми взеха ален чумбер -
царям кони чулясаха;
и ми взеха вито венче -
царям коня украсиха;
и ми взеха вити гривни -
царям коня подковаха!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015