* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Мил Яне, мило добро,
мило наше живуване,
живуване - милуване,
милуване, ем искане!
От ка сме се заискали,
никъде се не сретнахме,
не стретнахме, ни стигнахме;
сретнахме се снощи вечер,
снощи вечер на чешмата,
малко сме си постояли,
много сме си издумали.
Слънце беше на захода,
слънце зайде и па пройде,
месечина зора даде,
зора даде и огрея.
Яна макя привикнала:
- Айде, Яно, айде, щерко,
баща ти си вода тера,
вода тера за вечера!
Я Яна й говореше:
- Ой ле, мале, мила мале,
пусти да са керван коне,
поминаха, размътия,
размътия кладенците,
разматия, ем изпия!
Дур да стоям, дур да чекам,
да се вират, да се бистрят,
слънце беше на захода,
слънце зайде и па пройде,
месечина зора даде,
зора даде и огрея.
Я майка й говореше:
- Ой ле, Яно, ой ле, щерко,
лъжи, Яно, кой кье лъжеш,
макя не мож да излъжаш,
и макя е мома била,
момувала, врагувала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015