* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Мари, Недо, бела Недо,
припило се майци вода,
ойде Неда да налее
на кладенци, на извори.
Там е нашла Дели Димо,
Дели Димо, чобанино.
Задумаха, залъгаха,
дорде сънце зайде, пойде,
месечина рог подаде.
Водата й каймак хвана,
каймак хвана, гластър пусна.
Дели Димо говореше:
- Взе ли кеш ме, бела Недо,
взе ли кеш ме, ели некеш?
А Неда му говореше:
- А бре, Димо, Дели Димо,
да би фтела бела Неда
сакви-такви като тебе,
градина бих заградила,
с колье я бих зачукала,
сос плет я бих заплетила,
цвете я бих насеяла,
тебе бих прелез остила.
А Димо й говореше:
- Мари, Недо, бела Недо,
замръкна кеш код макя ти,
осъвна кеш на планина
код Димово сиво стадо!
Мъгла я е замъглило,
роса я е заросило,
ага се е обърнала,
агале я обитекло
Димовото сиво стадо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015