* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Слънце хвана да трепери,
да трепери, да засяда,
Тодора се разтрепера,
разтрепера и разлюля,
Иван Тодоро думаше:
- Мари, Тодоро, Тодоро,
слънце хвана да трепери,
да трепери, да засяда,
що се толкоз разтрепера,
разтрепера и разлюля?
Тодора Иване думаше:
- Иване ле, гидийо льо,
ка ще у дома да ида,
как ще на майка да кажа,
га ме майка ми попита:
"Мари, Тодоро, Тодоро,
мари, глупаво момиче,
къде беше дор до нине,
дор до нине, до туй време?"
Иван Тодоро думаше:
- Тодоро, мари, Тодоро,
га те майка ти попита,
пък ти й кажи, Тодоро:
"Цар кондисал сред ливади,
сред ливади, сред чаири,
момците му по кладенци,
я кладенци напрашени,
с черно семе босилково,
я червено - ябълчево..."
- Мари, Тодоро, Тодоро,
мори, глупаво момиче,
кого ще лъжеш, Тодоро,
майка ти мома ходила,
туй чудо не е видяла!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015