* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Трендафило, любе мое,
запри конче, почакай ме,
да поседим, да погълчим,
хем юнацко, хем девойску,
хем за тебе, хем за мене.
Поседели, погълчели,
слънчице заникнало,
месечинка е изгряла.
Мома му се жално моли:
- Пусни си ме, бре, юначе,
че ме чака стара майка,
да хи нося студна вода,
студна жода от бял Дунав.
- Седи, седи, малка мома,
ще те уча как да лъжеш,
как да лъжеш стара майка -
че замина сиво стадо,
та замъти белян Дунав,
та го чаках да се бистри.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015