* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Неда платното белеше
на тиха бяла Дунава.
Стойко по брегът вървеше,
дребно камене сбираше,
та си на Неда хвърляше.
Еднъж я, та дваж удари,
Неда му нищо не рече,
сал току рече, отрече:
- Стойко ле, първо любе ле,
недей ме прави на смяхом,
да ми се смеят хората,
хората, Стойко, майка ти!
Я снощи ходих за вода,
на пъкь майка ти срещнала,
та хи съм пътят чакала.
Кя ми "Добър ден!" не рече,
"Добър ден!", ни "Добър вечер!",
сал току рече, отрече:
"Недо ле, Кованлиюва,
ти, Кованлицка дъщеря,
ти ли ми любиш момчето,
момчето биволарчето,
та си го лудо сторила,
лудо, Недо ле, латовно -
не знае делник, ни празник,
ни га е света неделя?!
Вчера бе света неделя,
той качи рало на кола,
та на нивата отиде,
на нашта нива голяма.
Нашата нива подмина,
та на вашата отиде,
на вашта нива трънлива,
трънлива и дъргалива.
Първата бразна забразни
и на втората повтори,
че се на Бога помоли:
"Ела ми, Боже, помогни
да ми се строши орало,
орало ели палешник,
рано във село да пода,
покрай Недини да мина!
Недини имат зло куче,
кучето ще ме залае,
и Неда вънка ще изля,
от куче да ме отбрани -
двамката ще се видиме!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015