* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Радо ле, любе Радо ле,
какво й туй нашто любене,
любене, незабрайване?
Вчера съм тръгнал на нива,
нашта съм нива заминал, (2)
че съм на вашта отишел.
Изорах бразна и втора,
като на трета обърнах,
тогаз се, Радо, прегледах,
че синора е нашия, (2)
а пък камъка - вашия.
Че се на Бога помолих,
да ми се счупи ралото,
ралото и копралята,
покрай вас, Радо, да мина (2)
и тебе, Радо, да видя.
Каквот се Богу помолих,
таквоз ми Господ помогна.
Че ми се счупи ралото,
ралото и копралята,
по пладне в село си дойдох,
покрай вас, Радо льо, минах,
батьо ти на двор дялаше,
буля ти трески сбираше, (2)
пък тебе, Радо, не видях.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015