* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше: (2)
- Радо льо, либе Радо льо, (2)
туй нашто пусто любене,
няма ли пусто вземане.
Вчера съм ходил да ора,
да ора, Радо, да бразня.
Хем вървях, Радо, хем мислех,
нашта съм нива задминал.
на вашта, Радо, отидох;
забразних бразна й повторих.
Повторих, Радо, потретих,
кога се назад повърнах,
баща ти иде от село.
И аз се чудя и мая,
какво да сторя, да правя -
по пладня в село да ида,
покрай Радини да мина,
че се на Бога помолих:
"Счупи ми, Боже, ралото,
ралото и копралото!"
По пладне в село отидох,
пътят ми беше край село,
пък аз го сторих сред село,
покрай Радини да мина,
Рада по двори да видя;
не видях Рада из двори,
най видях Радинта майка -
бели чинии миеше
и позлатени лъжици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015