* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Орало е момче на ред, на бърдо,
на ред, на бърдо, на дълга нива.
Като й орало, село гледало,
село гледало, Бога молило:
- Я дай ми, Боже, да ми се счупи,
да ми се счупи кривото рало,
да ми се изгубят мали волове -
аз да си с' ида зарано у село,
че да си видя дребна лазарка.
Как играй Яна, Яна Стиляна,
из нови черкви, из манастири,
как си развява червена рокля,
червена рокля до черна земя,
зелено джубе до пъстри поли,
бапсинджак кожух до бели пети;
как си развява шити ялъчки,
как си потропва с червени чехли.
Че си загуби Янка Стиляна
маламен пръстен на малка пръста,
вит кован опас на тънка кръста,
позлатен гайтан на руса коса.
Че се провикна Яна Стиляна:
- Я елате, елате, турци и българи,
третата вяра черни цигани,
я си вземете метли й лопати,
метли й лопати, гъсти решета,
за ди пометем черковни двори,
да си подсейме дребния пепел,
да си намерим маламен пръстен,
вит кован опъс на тънка кръста,
позлатен гайтан на руса коса!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015