* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Неда дарове белеше,
Стойчо по край ходеше,
та Неда подхвърлюваше
и си на Неда думаше:
- Недо ле, кротко агънце,
оти ми, Недо, ни думаш,
ни думаш, ни хортуваш?
Неда си Стойчум думаше:
- Лельо, Стойчо ле, либе ле,
как ще да ти хортувам:
Снощи за вода отидах,
за вода на кладенецо,
със лиси бели бакъри
на писана кобилица.
Срещба ме срещна майка ти,
майка ти, провалницата.
Свалиха ми бакъритe,
отвзеха ми кобилица,
еднъж ме, дваж ме ударя,
на трета ми придумна:
- Доста ми либи момчето,
че си го лудо сторила,
лудо, Недо, полудяло -
не знае делник, ни празник.
Вчера бе клета събота -
той е във село седяло,
та се за хоро надало,
па днеска е Света неделя,
той рано рани на нива.
Орало, що поорало,
орало ден до пладнина,
та че се Богум молеше:
- Стигни ме, Боже, зла стига,
срещни ме, Боже, зла срещба,
със слънце в село да ида,
покър Недини да мина,
да видя Неда що прави -
тъче ли тънки дарове,
хубави кърпи кичини,
червенокрайки махрами.
Недо ле, кротко агънце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015