|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Рада за вода отива,
Иван на Рада думаше:
- Радо ле, любе Радо ле,
какво е туй нашто любене,
любене, пък не вземане!
Седнахме, Раде, седнахме,
седнахме, Раде, хляб да ядем.
На ум ми дойде за тебе,
първа ми хапка приседна.
Повдигнах вода да пия
и ми водата приседна,
че станах, Раде, отидох,
отидох в тъмни яхъри,
изкарах сюрек биволи,
запрегнах рало дървено
и си на нива отидох.
Изорах бразда и половина,
кога се, Раде, изправих,
баща ти иде отдолу.
Хранен кон яздеше
и си на мене думаше:
- Иване, луди гидийо,
като ми любиш момата,
защо ми ореш нивата?
Мене ме срамно досрамя,
запрегнах рало дървено,
че си във село отидох.
Наште съм порти задминал,
на ваште, Раде, отишъл.
Тенево, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|