* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо, (2)
ко беше нашто либене,
либене, че не вземане,
дали не е пуста магия!?...
Вчера съм тръгнал да ора,
нашта съм нива задминал,
на вашта, Радо, отидох,
забразних бразна й завторих,
кога се назад обърнах -
баща ти иде да оре,
четири вола караше,
четири вола и два коня,
с хармански камшик въртеше.
Аз като го видях, Радо лю,
и се на Бога помолих:
"Счупи ми, Боже, ралото,
ралото и чуряслото,
рано във село да ида,
да видя Рада ко прави,
ко прави Рада, ко стори!"
Де й стоял Господ, та й слушал,
че му се изчупи ралото,
ралото и чуряслото,
пътя му беше край село,
пък той го стори сред село,
сред село, покрай Радини;
Рада на двора седеше,
сминовна китка виеше.
Иван на Рада думаше:
- Отдай на мене таз китка,
таз китка сминовница,
да я нося на страната,
на страната зад ушото,
да се хваля по момите,
по момите, по момците,
как е сладка бяла Рада,
като бял мед на Великден,
като агне на Гергьовден,
като пиле на Петровден.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015