|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Слънце зад облак залезе,
овчар помисли, мръкна се,
замята кривак на рамо,
сиво си стадо подмами,
че го в кошара затвори.
Събува кални цървули,
обува черни ботуши,
замята кривак на рамо
и покрай Радкини минава.
Радка във харман седеше,
дунавски вятър чакаше,
жълта ченица да вее.
Овчар на Радка думаше:
- Я хайде, Радке, на седянка!
Радка овчара думаше:
- Овчаро, полудял ли си,
слънцето още на пладня,
ти за седенки бълнуваш?!
Тараклия, Чадър-Лунгски район - Молдова; седенкарска - през лятото
(Кауфман-НПБУМ 1, № 105 - "Слънцето още на пладне, а овчар тръгнал за седянка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|