* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Радо мо, либе Радо мо,
снощи съм седнал хляб да ям,
хляб да ям, Радо, да пия.
На ум ми дойде за тебе,
на ум, Радомо, на ъкъл,
че ми хапката приседна,
хапката, Радо, първата.
Повторих - пак ми приседна,
че станах, Радо, отидох,
че влязох в тъмни яхъри,
изведох лиси биволи,
впрегнах ги в кола кована,
че качих рало на кола
и на нивата отидох,
да ора черни угари.
Изкарах бразда, повторих,
като надолу погледнах,
отдолу иде бате ти,
бате ти, още баща ти.
Бате ти мина, замина,
нищо ми, Радо, не рече.
Баща ти, Радо, ми рече:
"Иване, холам, Иване,
като ми любиш момата,
защо ми ореш нивата?!"
Много ме, Радо, досрамя,
че качих рало на кола,
тръгнах за село да ида -
нашта съм вратня задминал,
на вашта, Радо, застанал.
Хай да се, Радо, вземеме,
срамота й вече от хората,
все за нас, Радо, хортуват!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015