* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Поскара лелча Марийка,
да хи не гали момчено,
момчено, граматичено,
че го е лудо сторила.
Книжка знаеше да пее,
и нея си забурило,
умо си е загубило.
Отиде оран да оре
на високана планина,
ореше и се молеше:
"Строши ми, Боже, орало,
подщреклей черни биволи
нах наше село големо,
та да са ида, Боже ле,
орало да си направе,
биволи да си доведа!
Ага във село отида,
я ща да мина, да мина
през Минкинине дворове
еднъжчек да е погледна!"
Минка на двори седеше,
бела кинижка държеше,
ситно си писмо четеше.
Момче си в пъкен вървеше,
с черни е очи стрелкаше
и кьошко си въздишаше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015