* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Никола Ради думаше:
- Радо льо, китка сминова,
сминова, каланфирова,
земни ме, Радо, земни ме,
че ми хубост премина,
хубост, Радо, младост!
Откак те, Радо, залибих,
ума си, Радо, загубих,
забравих, Радо, денете,
кога й делник, понделник,
кога й света неделя.
Отзаран рано подраних,
биволите си нахраних,
отидох, Радо, на нива,
на нива, Радо, да ора -
то било света неделя,
нашта съм нива заминал,
че съм отишъл на вашта.
Изкарах бразна и втора,
кога нагоре погледнах,
отгоре иде баща ти,
баща ти, Радо, с ножове,
оставих, Радо, биволи,
ралото и копралята,
че търтих, Радо, да бягам,
нашта съм порта заминал,
че на вашта съм отишъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015