* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Танас на Златка думаше:
- Злате ле, златна ябълко,
откак та, Златке, залюбих,
нийде работа не видях,
ни в село, ни в къра.
Вчера съм си я ходил
на къра оран да ора,
че орах, Злате, че орах,
че орах - ден до пладнина,
га стана цръста пладнина,
че пуснах сиви волове,
че ги в градинка напъдих,
зелен ми брашлян да гризат.
Пък я взех, Злате, копраля,
че тръгнах, Злате, към село,
че вървях, Злате, че вървях,
че вървях, Злате, че мислех.
Кога над село я дойдох,
над вашта, Злате, градина,
нийде те, Злате, не видях,
най видях, Злате, буля ти.
Буля ти по двор ходеше,
пък я буля ти попитах:
"Къде е, бульо, Златинка?"
Пък тя ми дума продума:
"Деверо, девер Танасе,
Златинка е в гора зелена,
люта я глава заболя,
отиде билки да бере,
да бере билки да пие,
дано й глава замине."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015