* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Проклети да са, Невено,
твоите стари кумове,
че те кръстиха Невена,
да вехне света по тебе!
И света вехне и азе -
вехна и зиме и лете,
я най-повече на пролет.
Кога на нива да ида
аз се на Бога не моля
нивата да си изора,
но се на Бога помоля
ралото да ми потроши,
наназад да се повърна,
та покрай вазе да мина,
дано те видя некъде;
ако те, либе, не видя,
то барем да те аз чуя
де на мама си хоратиш
твоите сладки думици,
твоите крехки смеховци.
- Байно ле, бачко Иване,
пусто съм платно заткала,
на ден по педя наткавам
а във неделя по лакът;
от стан си често излазам
за тебе, либе, да гледам,
де ореш черно угари
със тия черни биволи
и на биволи хоратиш:
"Орете, черни биволи,
да изореме угари,
да сеем бела пшеница,
с Невенка да я пожънем!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015