|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
- Невено, моме Невено,
проклети да са, Невено,
твоите стари кумове,
що те кръстиха Невена -
да вехнат момци по тебе,
кой по два дни, кой по три дни,
я, сиромах, три години,
три години болен ка легам,
ни умирам, нито стаям!...
Вчера съм ошъл да орем,
до пладне орах и копах,
от пладне Бога замолих -
да ми се строши ралото,
ралото и копалото,
та дома да си отидем,
тебе, Невено, да видим!
Невена стои на порти,
от невен венец плетеше,
а невено й вехнеше.
А Невена му говори:
- Вехни, вехни, невено,
па не кьем тебе да вземем!
неуточнено, Самоковско (СбНУ 16-17/1900, с. 188, № 4 - "Невено,
моме Невено!"); финалът неясен.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|