* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Радо ле, либе Радо ле,
вчера на нива съм ходил,
нашта съм нива заминал,
че съм на вашата отишъл.
Изкарах бразна и втора,
и на третата обърнах,
тогаз се Радо пригледах,
синора, Раде нашия,
камъка, Радо вашия,
че се на Бога помолих
дано ми се ралото счупи,
ралото и копралята,
у село аз да дойда,
с тебе да се срещнем.
Без тебе Радо не мога,
кажи ми какво да правя,
дали ще се двама вземем?
Рада Иван думаше:
- Досега било, що било,
не ща те, няма те взема!
Майка ти, Иване, думала -
аз не ща Рада за снаха!
Иван й тихо говори:
- Не слушай, Радо, хората,
те гледат да се не вземем.
Рада му пак думаше:
- Какво ще, Иване, да думаш,
не ща те, няма те взема.
Иван на Рада думаше:
- Ти няма да ме вземеш,
но аз ще те прокълна!
Ти да се, Радо, ожениш,
да останеш, Радо, вдовица,
със една мъжка рожбица
и за мен каил да станеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015