|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
- Радо льо моя,
кат съм та, Радо, залюбил,
че съм си ума загубил.
Тръгнах на нива да ида,
нашта съм нива заминал,
у вашта съм, Радо, увлязъл.
Изорах лехи наполвина,
погледнах долу и горе,
отдолу иде бачо ти,
отгоре иде тейко ти,
от бача ти се уплаших,
от тейка ти се засрамих,
че тръгнах да си отида,
нашта съм уракня заминал,
че съм у вас увлязъл.
Майка ти сред двори седеше,
във ръка змия държеше,
в ново я гърне режеше
и си тихо думаше:
"Както се върти таз змия,
тъй да се въртят момците
за нашнта Рада хубава!"
Садина, Поповско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|