|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Седнах най, Раде, седнах най,
седнах най хляб да поядем,
на мене дойде за тебе,
че станах, Раде, и отидох
водица да ти я взема.
На мене дойде за тебе,
и отидох, Раде, и отидох
в наште пълни яхъри,
изкарах лиси биволи,
запрегнах рало желязно,
и отидох, Раде, й отидох,
на нива, Раде, да ора.
Нашата съм нива заминал,
на вашта, Раде, да ора.
Изкарах бразда и половина,
кога отгоре потледнах -
баща ти отдолу идеше
и той на мене думаше:
"Никола, йолан, Никола,
като ми любиш момата,
защо ми ореш нивата?!"
И аз се, Раде, засрамих,
разпрегнах лиси биволи,
на село, Раде, отидох,
нашта съм къща заминал,
край вашта, Раде, отишъл,
тебе със мене да видя.
Русе (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|