* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Стойко по брего вървеше,
дребни камъчки береше,
та Неда захвърлеваше.
Неда му нищо не рече,
току му рече-отрече:
- Стойко ле, първо любе ле,
на пътьо срещнах майка ти,
"Добър ми вечер!" не рече,
ни "вечер", ни "Добър ден!",
току ми рече-отрече:
"Недо ле, Кавалинова,
ти ли ми любиш момчето,
момчето биволарчето,
та си го лудо сторила,
та не знай делник, ни празник,
ни кога й света неделя?
Попа за църква клепеше,
той качи рало на кола,
ралото и палешнико,
та на нивата отиде;
нашата нива подмина,
та на вашата отиде...
Първата бразна забразни
и за другата повтори,
ралото му се ихчупи...
Той се на Бога помоли:
"Яла ми, Боже, помогни,
биволи да си загубя,
рано във село да ида,
отде Недини ще мина;
Недини имат зло куче,
кучето ще ме залае,
Неда отвънка ще излезе,
да ме от кучето отбрани -
да се със Неда видиме,
да ни тъгите отминат!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015