|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Слънце зад облак залезе,
овчар помисли - мръкна се.
Сиво си стадо помами,
че го в кошара вкара,
че се назад повърна.
Във колибата отиде,
черни ботуши обува,
кривак на рамо задигна,
че на седянка отива.
Покрай Радкини минава.
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
червено жито вееше.
Овчар на Радка думаше:
- Радке ле, моя комшийке,
че каква е тая работа,
та на седянка не отиваш?
Радка на овчар думаше:
- Овчарьо, че полудя ли,
още си слънце на пладне,
пък ти седянки задиряш!
Орловец, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|