* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Никола Радо думаше:
- Радо льо, китка сминова,
сминова, каранфилова,
откак те, Радо, залюбих,
дените, Радо, забравих,
дените и годините -
кога е делник-понделник,
кога е света неделя.
Вчера е било неделя,
аз пък го мислех понделник.
Нахраних руси биволи,
че на нивата отидох,
нашта съм нива заминал,
на вашта, Радо, отидох,
че дръпнах леха широка,
изорах леха дълбока,
позапрях руси биволи
и към селото погледнах.
Сред село хоро играят,
баща ти тича с ножове,
бате ти, Радо, с пищови,
те ще ме, Радо, убият.
Вземи ме, вземи, Радо льо.
Рада Николу думаше:
- Мене ме мама не дава,
че ти си, а бре, луд-пиян -
на вино пиеш каймака,
а на ракия първака;
на вино вадиш ножове,
а на ракия пищови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015