* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Никола Рада думаше:
- Радо ле, китка сминова,
сминова, калафирова!
Откак те, Радке, залюбих,
забравих, Радке, денето.
Вземи ме, Радке, вземи ме,
че ми младостта премина,
младостта, Радке, хубостта.
Вчера е било неделя...
Че станах рано в неделя,
руси си биволи нахраних,
нахраних и утимарих,
че турнах рало на кола,
отидох, Радке, да ора.
Нашата нива заминах,
че отидох, Радке, на вашата.
Изкарах бразда и втора,
кога нагоре погледнах,
нагоре, Радке, и надолу -
батьо ти иде отгоре,
баща ти иде отдолу.
Батьо ти пълни пищови,
баща ти остри ножове,
Радо ле, ще ме убият,
че търтих, Радо, да бягам,
нашата порта заминах,
че отидох, Радке, на вашата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015