* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Стоян на Мара думаше:
- Маро льо, либе Маро льо,
оти ме вече не любиш,
както ме напреж любеше?
Мара на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
оти те вече не любя,
колкото напражни години!
Вчера на лозе отидох,
да бера вишни-череши,
на пътю майка ти срещнах,
че като сне кобилицата -
веднъж ме, дважкън удари.
Не ми й, дето ме удари,
дето ми думи издума:
"Маро льо, гидишка щерке,
стига ми люби момчето,
че си го лудо сторила -
не знай делник-понделник!
Кога й света неделя,
то впряга кола и волове,
и на нивата отодя,
да оре черни угари;
кога й делник-понделник,
то на боклука излазя,
да гледа хоро играй ли!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015