* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Раде мо, любе Раде мо, (2)
какво й туй, нашто любене,
любене, незабравене,
не деня, Раде, не нощя?
Вечер да седна хляб да ям,
хляб да ям, да вечеровам,
че ми хапката присяда,
стана водица да пия,
и водата ми присяда!
Че станах, Радо, легнах си,
сутринта рано ще раня,
рано на нива да ида,
да ида оран да ора,
нивата на могилата.
Изорах леха й полвина,
кога синора погледнах -
не била нива нашата,
най била нива вашата.
И аз се, Радо, помолих
да ми се хчупи ралото,
ралото от желязото,
емежа от кованлъка,
по пладня в село да с'ида,
тебе, Радо мо, да видя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015