|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Слънце зад гора зализа, зад гора, зад мешовина,
зад гора, зад мешовина, зад гора, зад крушовина.
Овчар го сяка - месеца, пък то да било слънцето,
прибра стадо беглишко, че го в кошари закарва,
изува кални цървули, обува черни ботуши,
обува черни ботуши, че на седянка отива.
Покрай Радкини минава; Радка по двори ходеше,
Радка по двори ходеше, сиви говеда доеше,
сиви говеда доеше и си люто кълнеше:
- Пусти да останат говеда, кога ще да ги издоя,
кога ще да ги издоя, и аз на седянки да ида!
Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско;
седенкарска (Славей ми пее, мале мо!... /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 283).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|