* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Никола Радо думаше:
- Радо льо, китка сминова,
сминова, калафирова,
на калафиря цветеца!
Земни ме, Радо, земни ме,
земни ме да се оженим,
че ми хубостта премина,
хубостта Радо, младостта,
и твойта, Радо, и мойта.
Откак те тебе залибих,
ази си ума загубих!
Забравих, Радо, денето,
денето и делниците,
кога е делник, понеделник,
кога е света неделя.
Отзаран рано подраних -
то било света неделя,
пък аз го имам понеделник.
Аз станах рано в неделя,
руси биволи нахраних,
нахраних и отимарих,
че свързах сено зелено.
Отидох, Радо, да ора -
нашта съм нива заминал,
че съм на вашта отишел.
Изкарах бразна и втора,
третата до полвината.
Кога нагоре погледнах,
баща ти иде отгоре,
баща ти носи ножове;
Батьо ти иде отдолу,
батьо ти носи пищове -
мене щат, Радо, да убият.
Ази се чудя и мая:
"Да бягам - не ще побягна,
да викам - не ще довикам,
да седя - не ще доседя..."
На батя ти се домолих,
пък на баща ти не можах,
че търтих, Радо, да бягам.
Нашта съм порта заминал,
че съм на вашта отишъл!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015