* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

- Либе Радо льо, Радо льо, (2)
що е туй нашто либене,
либене, не забравяне,
няма ли пусто вземане.
Вчера съм ходил да ора, (2)
нашта съм нива заминал,
на вашта, Радо, отидох,
обърнах бразна й повторих,
като се назад обърнах -
тейно ти иде да оре; (2)
чудих се, либе, маях се (2),
какво да стора, да правя. (2)
Че се на Бога помолих: (2)
- Бре, Боже, бре помогни ми, (2),
да ми се счупи ралото, (2)
ралото и желязото,
рано във село да ида,
покрай Радини да мина,
да видя Рада хубава,
какво прави, какво струва -
тъче ли тънки дарове,
мисли ли сватба да прави,
да се двама ний вземеме,
вземеме и венчайме.
Де й седял Господ, та й слушал,
та че му Господ помогна,
че му са й счупило ралото,
ралото и желязото,
рано във село отиде,
покрай Радини той мина,
Рада сред двори ходеше,
бели си ръце кършеше.
Иван на Рада думаше:
- Изтъка ли, либе, дарове,
дарове, либе, тънинки,
кога се двама венчеем.
Рада на Иван думаше:
- Либе, Иване, Иване,
аз съм още мъничка.
Иван на Рада отговаря:
- И птичката е мъничка
и тя си гнездо свиваше,
и си птиченца извежда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015