* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Добра си платно белеше
на реката, под върбата,
Стойчо по края вървеше,
дребни камъни береше, (2)
береше, Добра мереше.
Стойчо на Добра думаше:
- Мар, Добро, мар, първо любе,
сляпа ли си, погледай ме,
няма ли си, продумай ми!
Мо, кога у нас ще дойдеш,
ще дойдеш, наша да станеш?
Добра на Стойча думаше:
- Стойчо льо, любе Стойчо льо,
аз няма у вас да дойда,
аз няма ваша да стана!
Че как е рекла майка ти,
твоята майка на мойта
сред село, пред цяло село:
"Мар, жено, мар, клета жено,
стори зап на дъщеря си!
Каква й таз твойта дъщеря,
тя ми момчето подлуди,
момчето, книжовничето;
знаеше книга да чете,
знаеше слово да пише,
знаеше делник и празник,
знаеше петък и сряда!
Откакто Добра залюби,
забрави книга да чете,
забрави слово да пише,
забрави делник и празник,
забрави сряда и петък -
във делник седи във къщи,
във празник ходи да оре,
във благ ден яде сол и хляб,
във петък яде сирене!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015