* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше: (2)
- Радо льо, любе Радо льо,
какво й туй нашто любене,
любене, не забравяне.
Дали е севда голяма,
или е хорска магия.
Вчера съм отишел да ора,
нашта съм нива заминал,
че съм на вашта отишел.
Обърнах бразна една, две,
че се на трета повърнах.
Погледах долу й нагоре,
отдолу нищо нямаше,
отгоре баща ти идеше -
четири коня караше,
все със алени чулове,
краища гюлгюлиени.
На рамо сопа носеше,
прямо към мене сочеше.
Аз се на Бога помолих:
"Счупи ми, Боже, ралото,
ралото и черяслото!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015